Самоков е град с богато културно-историческо наследство. В него са родени художници и зографи, поети и писатели, журналисти, певци, актьори и т.н. Много други изявени личности обаче са преминали през него, оставяйки своя отпечатък или завършат живота си там. Съдбите им и тяхната връзка с града днес са малко познати или изцяло неизвестни за широката публика. Такава е и Евдокия Филова. За много хора тя е просто съпруга на Богдан Филов, министър председател на България (1940-1943 г.) и един от тримата регенти на малолетния тогава цар Симеон Втори (1943-1944 г.) Филова не е само това, но нека започнем отначало.

Тя е родена през 1901 г. в град Шумен. Произходът и съвсем не е случаен: бащата, полковник Васил Петев, е бил личен наставник на Цар Борис Трети и един от началниците на Военното на Н.В. училище в столицата. Майка ѝ Неда, произлиза от казанлъшкия род Папазооглу, известни розотърговци и активни участници в борбата на българския народ за самостоятелна църква през Възраждането. В семейството им има още три деца: Мария, Стефана (Фана) и Ботьо. На техните наследници ще се върнем по-късно в нашия разказ.

Кита, както са я наричали най-близките ѝ хора, завършва с отличие Първа софийска девическа гимназия, а след това занимава да учи в чужбина: Мюнхен и Вюцбург. Защитава докторат и специализира в две области на хуманитаристиката: история на изкуството и философия. След завръщането си в България постъпва на работа в Етнографския музей в столицата. Резултат от нейната работа са десетки изкуствоведски статии, но и такива, посветени на народното творчество на българите. През 1932 г. се венчава за проф. Богдан Филов в Боянската църква.

Докато е съпруга на министър на просвещението, а след това министър-председател, двамата развиват активна благотворителна дейност, освен научната такава. Част от това е дарение за сградата на Историческия музей в град Самоков, първият исторически музей със самостоятелна сграда в България. Първата копка е направена от проф. Филов. Първите им посещения в Самоков и Чамкория датират отпреди девети септември, най-вече като евакуирани поради бомбардировките над София, което е видно от дневниците, водени от двамата.

Трудните годините за Евдокия Филова започват след 09.09. 1944 г. Богдан Филов е осъден на смърт от нар. Народен съд и разстрелян на 01.02.1945 г. Единствената й вина е, че е негова съпруга, а властта я счита за „враг, който злостно критикува“ (израз от документи на ДС) същата тази нова власт. Тя е изселена в Дулово, където е живяла в стая в обор с под от пръст, след това в Ловеч, завръща се за кратко в София, но пак е изселена в Самоков. Това се налага, понеже в апартамента живее Победа Попова, която е сестра на партизанката Лиляна Димитрова и подава оплакване, че не може да живее под един покрив с Филова, която по нейни думи непрекъснато я провокирала и предявяла собственически (!) чувства към собствения си апартамент и вещите вътре. Според близки до Филова тя никога не е говорила за тези неща, а даже напротив прекъсвала и отбягвала опитите за разговори на тази тема и клюките от любопитни събеседници. Първоначално Филова живее в Девическия манастир в Самоков, а впоследствие става квартирант на Елена Симева, която приемала и други изселени. В Самоков тя преподава френски език, защото получава 50 лева пенсия и няма как да се издържа само с тази пенсия. Дружи с други хора, споделили нейната съдба като сем. Масларски и Гудеви. Не са никак малко и нейните ученици, но безспорно най-близък до нея човек е Росица Тренкова, оперна певица, родена в Самоков, която имам честта да познавам. Ето какво споделя тя: „Едно такова приятелство с нея беше цял университет за мене. Беше като прозорец към света. Тя със всеки урок колко още неща ми разказваше… С всеки ми казваше някои стихотворенийца, във връзка с това и някакви истории: за писателите било, учихме адаптирани неща от Виктор Юго, нали от френските автори и беше много хубаво. Интересно беше, но това е, мина…“

Филова общува и със самоковските художници Наум Хаджимладенов и проф. Васил Захариев, като последния се явява и нейн консултант, образно казано. В Самоков тя се запалва да напише монография за Никола Образописов: зограф, художник и общественик. Събира сведения от негова внучка Александра (Сашка), която е и учителка. Заедно с фотографа Николай Палатовски обикалят църкви и манастири, като той снима стенописи и рисунки на Образописов. Тази монография вижда бял свят чак през 1994 г., много години след смъртта ѝ.

Неколкократно отправя молби да ѝ бъде възстановено софийското жителство, подкрепени от интелектуалци като Васка Емануилова и Дечко Узунов. Евдокия Филова живее в Самоков почти до 1973 г., когато и почива. Накрая се завръща в жилището си, което е закупено от оперната певица Маргарита Лилова и така „наемателите“ биват изгонени завинаги. Н. Палатовски е автор и на последната снимка на Филова, направена именно там през 1970 г.

В София дружи с Люба Тошева, Елена Стоин, Тотю Гъбенски, Балан и др. Немалко се направи в последните години: Етнографския музей организира изложба в нейна чест, а племенниците ѝ Светла Хантова и Неда Петева преиздадоха монографията ѝ посветена на художника Иван Милев. Това стана от една страна, заради високата научна стойност на книгата, а и защото първото издание от 1940 г. отдавна е библиографска рядкост. Редно е да почетем по подобаващ начин тази жена, най-вече като голям български учен, както и отпечатъка, който е оставила върху Самоков и самоковци през всички тези години.