Неделя Петкова е една от първите български учителки, отдали живота си на това да научат всяко момиче или жена на четмо и писмо, поради което получава прозвището "баба".

Тя е родена през август 1826 г. в Сопот и получава началното си образованието в местния женски манастир. Мечтае да продължи обучението си в Русия, но нейните родители нямат финансовата възможност за това, поради което тя започва да се самообучава. На 19 години се омъжва за Петко Караиванов, търговец и внук на прочутия хайдутин Кара Иван, но само 10 години по-късно той умира и тя остава сама с шест невръстни деца. За да изхранва семейството си, тя шие и везе по поръчка. Така един ден извезана от нея икона на Св. Мина силно впечатлява Найден Геров и той я кани да стане учителка в София, където през 1859 г. тя открива първото девическо училище в града с помощта на Сава Филаретов. В него ученичките не само се научават да четат и пишат, но и придобиват умения за водене на бъдещите си домакинства, чрез уроци по ръкоделие.

Няколко години по-късно тя е поканена за учителка в Кюстендил и Самоков, но не се задържа дълго, тъй като решава да се включи активно в борбата на българите в Македония за собствени училища и църква. Така между 1865 и 1878 г. тя учителства в Прилеп, Битоля, Охрид, Велес и Солун. През тези години тя не еднократно е арестувана от турските власти, гонена от гръцките духовници, но след всяко закрито от тях училище, тя организира ново в съседния град. Неделя Петкова участва и в първите революционни прояви.

През 1870 г. по поръчение на Васил Левски тя получава за задача заедно с други девойки от Велес да ушият знаме за бъдещето въстание, но турците надушват бунтовната дейност и тя е принудена да замине за Солун. Там тя също отваря девическо училище и изработва знаме, този път за революционната група около Димитър Попгеоргиев, чиято цел е била да подготови въстание в Източна Македония. След Освобождението тя се премества в Кюстендил, но няколко години по-късно, през 1883 г., тя заминава за Родопите, където се заема с обучаването на българските мюсюлманки. Нейната дъщеря, Станислава, става първата жена телеграфист в България, а един от синовете ѝ – Петко, става офицер, награден с кръст за храброст, заради участието си в Сръбско-българската война. Тя умира през 1894 г. в София. През 2006 г. на нейно име е наименуван нос на северния бряг на остров Ливингстън, който е част от Антарктида.