Гаврил Баев Кръстевич, по рождение Гандю Къдюв Баюв, е роден най-вероятно през 1818 г. в Котел. Начално образование получава в Карлово при Райно Попович. Между 1834 и 1835 г. учителства в Сливен. 1835 г. замивана за Цариград, където живее на издръжка от Стефан Богориди, при когото и живее. Впоследствие започва да учи и завършва гръцка гимназия в Куручешме, Цариград през 1837 г. Висшето си образование завършва в Париж. Юрист по образование е. От 1845 до 1850 г. е секретар на учителя си Ст. Богориди и негов заместник-управител на о. Самос. 1850 г. се връща в Цариград и става член на Върховния съд и професор в Школа за практическо изпълняване на законите и подготовка на местни кадри. Превежда редица чуждеезични произведения като „Мудрост добраго Рихарда“ (1837) и др. Пише учебник по българска история, ознаменуван „История българска“ и отпечатана през 1869 г. Само том 1. е отпечатан. Останалият материал не е довършен. В своя учебник представя хунската теория за произхода на българите.

Взаимодейства си активно с периодични издания като сп. „Любословие“, „Български книжици“, в. „Цариградски вестник“ и др. В редовете на тези издания той излага свои идеи, размисли и страсти по отношение на бъдещето на българите. Въздейства на хората, заявява ясна позиция по наболели теми и отстоява възгледите си. Изключително активен деец в национално-църковните борби на българите е.

Участва в учреждаването на Българската екзархия и изработването на проекта на устава ѝ.

След Освобождението през 1872 г. става почетен член на БКД, което днес е БАН. Също така е и главен секретар на първия генерал-губернатор на Източна Румелия - Алеко Богориди. От 1884 г. Г. Кръстевич заема поста на генерал-губернатор на областта до Съединението през 1885 г. След Съединението прекарва известно време в София. На 16 ноември 1898 г. умира в Истанбул, където се връща малко след смъртта си.

И тъй като човек може да си извади поука и да вземе за пример всяко деяние на всеки човек, то би било подходящо да се каже, че Г. Кръстевич ни представя с делото си усърдност, рационална и практична мисъл, характер, упоритост, постоянство и най-вече отдаденост на делото си в името на благоденствието на българската нация и на това, в което вярва. Той е пример за човек, който доказва, че с надежда и труд може да постигне наистина много, но в същото време човек трябва да бъде умерен в действията си, а може би и в мислите си? Кръстевич служи и за пример, за жалост, за това, че понякога човек посвещава голяма част от живота си на една кауза, прави много и ежедневно за нея, но хорските думи понякога са по-силни и от най-силния характер и те с жестокостта си сриват една душа и едно добронамерено в същността си дело.

А може и да заключим следното - уви, хората лесно забравят и трудно си спомнят какво е било и колко е струвало, за да бъде то това, което е сега, когато и да е това сега.

• Бонева, В. Възрожденецът Гаврил Кръстевич, Шумен: Изд. „Хеликон“, 2000.
• Българска книга: енциклопедия. Съст. Ани Гергова. София: Пенсофт, 2004, 409-410.
• Жечев, Т. Българския Великден или страстите български, София: Изд. „Захарий Стоянов“, 2007, 341-360.