Стефан Панаретов е един от стотиците възрожденци, имали щастието не само да участват в освободителните борби на българския народ, но и да служат на своето отечество след освобождението.

Роден е в Сливен през 1853 г. в семейството на известния борец за църковна независимост свещеник Панарет Хилендарски. Получава образованието си в американския „Робърт колеж“ в Цариград, което му дава много добра подготовка за бъдещата му дейност. Свободолюбивият дух и вярата в собствените сили са сред основните качества, които ръководителите на колежа целят да предадат на своите ученици. В него Стефан е съученик с бъдещите политически лидери на Княжество България Константин Стоилов, Иван Стефанов Гешов и Иван Славейков.

След завършването си, сливналията решава да обвърже живота си с колежа и в продължение на 43 години е преподавател по български език в него. Като такъв той съдейства за приемането и обучението на стотици български младежи, които в последствие стават гръбнака на културния, икономическия и политическия елит на България.

Като учител в „Робърт Колеж“ и с подкрепата на ръководството на училището Стефан Панаретов прави всичко възможно, за да помогне на пострадалите българи след Априлското въстание през 1876 г. Американският колеж дава подслон на търсещи закрила младежи и съдейства за ангажирането на общественото мнение в Европа и Америка със страданията на българския народ. По препоръка от екзарх Антим I и със съдействието на директора на колежа Джордж Уошбърн той заминава за Англия, където привлича защитници на българската кауза. По време на Първата световна война той е назначен за български посланик в САЩ, където според правителството на д-р Васил Радославов би бил най-полезен за отстояването на българската кауза – решаването на Българския национален въпрос.

На 22 декември 1914 година сливналията връчва акредитационните си писма на президента Удроу Уилсън, а самата легация е открита на следващия месец. Като дипломатически представител в Америка, той полага много усилия за създаването на българско лоби в страната и развиване на двустранните отношения. След крахът на България в Първата световна война, на него се пада и нелеката задача да бъде част от българската делегация, която трябва да участва на мирните преговори в Париж.

Стефан Панаретов умира през 1931 г. във Вашингтон. В завещанието си оставя значителна сума, повече от 2, 5 млн. лева, за подпомагане на българското просветно и културно развитие. Според завещанието му той оставя всичките си вложения в български банки на БАН, като предвижда сума за стипендии на студенти по българска филология в Софийски университет и на ученици от софийски гимназии.