История на организирането на първата гражданска власт в Стара Загора.

В разгара на Руско-турската освободителна война, малобройният Преден отряд, предвождан от генерал Йосиф В. Гурко успява да проведе настъпление на юг от Стара Планина. След като на 22 юли части от Предния отряд влизат в Стара Загора, където след няколко дни ще настъпят едни от най-трагичните моменти за града в цялата му история, те заварват пълен хаос от създалото се напрежение между християни и мюсюлмани. Екзекутирането на 11 души мюсюлмани в с. Сулица и обесването на двама провокатора в града, нажежават до край обстановката, както отбелязва в спомените си един от очевидците. В благоденстващия и пълен със заможни хора и процъфтяващи занаяти град, няколко дръзки български младежи извършват убийства над турци, по предлог че последните "точели зъби и ножове" и се канели да отмъстят за събитията от септември 1875 година (Старозагорското въстание). В същото време от старозагорските села пристигали стотици каруци, натоварени с ранени българи и за период от няколко дни градът се изпълнил с десетки хиляди бежанци от цялото Старозагорско поле. Слуховете и разказите за безчинствата на черкезите и башибозуците, предвождани от Хаджи Таир ага, който заедно с другарите си побързал да напусне Ески Заара, разбирайки за настъпването на освободителната армия, хвърлили в потрес не само цялото население на града, но и самия старозагорски каймакам Емин бей, който бил добър и справедлив човек. Научил за пристигането на отряда на генерал Гурко, той решил да свика по-влиятелните българи и мохамедани, за да се реши въпроса по обуздаването на размирниците, запазването на реда в града и спокойствието на мирните жители.

По същото време в Ески Заара се намира и Петко Рачов Славейков, който учителства и твори в града от 1874 година. Кратък, но много емоционален и динамичен, е престоят на Славейков в Стара Загора, като тук той написва множество меланхолични писма във връзка с неустроения му личен живот. След кратък престой в одринския затвор, се завръща в края на 1875 година със семейството си.

Славейков се ползва с голямо уважение сред местните българи, заради широката му просветна дейност и родолюбие. По време на престоя си в града съчинява редица стихотворения за Руско-турската война и посрещането на освободителните войски от българското население. На 11/23 юли Петко Славейков посреща командирите на Предния отряд и Българското опълчение. Българските първенци настояват за свикване на заседание, което е насрочено за същия ден. То се състои в църквата "Св. Димитър". В присъствието на генерал Гурко, генерал Столетов, херцог Лайхтенбергски, подполковник Калитин, полковник Депрерадович, Самарското знаме, цялото духовенство и хиляди граждани, при голяма тържественост, Петко Славейков, дълбоко развълнуван произнася приветсвено слово, което изтръгнало сълзи на радост от очите на много присъстващи.

По своя инициатива гражданите на Стара Загора избират свое ръководство. Избран е привременен управителен съвет, с председател Петко Рачов Славейков, който се превръща в организатор на първата гражданска власт в Стара Загора, който с цялата си енергия, опит и знания вдъхва на старозагорци още по-голямо желание да поемат свободата на плещите си. Неслучайно, днес това историческо събитие е пресъздадено на един от стенописите в старозагорския катедрален храм, за да се помни от поколенията.