Йосиф Хербст е роден в Одрин през 1875 г., в заможно еврейско семейство, които обаче напуска Бърно, Австро-Унгария, в следствие на Унгарската революция от 1848 година. Скоро бащата на Йосиф бива назначен за директор на Хиршовата железница, поради което семейството се мести в България. Често пъти след работа баща му Якоб чете кореспонденциите на своя приятел Артур фон Хун – германски журналист от „Кьолнише Цайтунг“, който отразява Руско-турската война и Сръбско-българската война. Якоб съдейства на фон Хун да разпространява своите репортажи преди останалите кореспонденти в страната и винаги е очакван гост в дома му. Тези срещи оказват голямо влияние върху съзряващия Йосиф, който с внимание слуша военните репортажи и стиска в ръце празните гилзи от заветната битката при Сливница – подарък от германския кореспондент. „А заспи ли, сънува все битки и сражения и се вижда литнал на бял кон срещу дъжд от куршуми и шрапнели…“.

Твърдо убеден, че иска да стане офицер, Йосиф Хербст постъпва във военното училище в София. На изпитите след първата година показва най-висок успех и със заповед на подполковник Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, е зачислен като щатен юнкер. След като завършва Военното училище прекарва две години в Първи софийски пехотен полк и още толкова в Статистическо-топографското отделение на Военното министерство. Зачислен е в седмичника „Военни известия“, където следи чуждестранните военни издания и превежда от тях статии, представляващи интерес за българските офицери. Работата обаче не му допада, защото е далеч от представите му за журналистика. С нетърпение очаква края на работния ден, когато поема към „Юнион клуб“ или към кафене „България“, където се събират видни български интелектуалци. Четвъртъците са особено специални, тъй като тогава са литературните сбирки у Стоян Михайловски. За първи път там го води Кирил Христов, с когото са съученици. Така Хербст започва да общува с редица изтъкнати българи - Пенчо Славейков, д-р Кръстю Кръстев, Кирил Христов и Пеню Даскалов. На тези срещи той изпъква със своите способности да борави с българския език. За таланта на Йосиф Хербст свидетелства и негов преподавател по български език и история от училище - Добри Ганчев, учител на самия Фердинанд и неговите деца. През 1899 г. Хербст записва право в Софийския университет, където на лекциите се запознава с Елин Пелин. Скоро и двамата се отказват да посещават юридическите лекции. Стават близки приятели и в следващите години, когато Хербст списва своя вестник „Софийска свободна трибуна“, почти във всеки брой публикува разкази на младия и все още непризнат писател.

През 1903 г. той става главен редактор на големия столичен ежедневник „Дневник“. Йосиф Хербст бързо се превръща в ,,желан гост в аристократичните салони на столични хайлайф, обядва и вечеря с чуждестранни кореспонденти“. Благодарение на своите многобройни познанства във висшите кръгове и сред чуждите дипломати Хербст e в един от най-осведомените хора у нас. Владеещ свободно френски, английски, български и немския, той става кореспондент на най-влиятелните европейски издания – „Ное Фрайе Прессе“ (Виена), „Фосише цайтунг“ (Берлин), „Дейли Мейл“ (Лондон) и „Адевърул“ (Букурещ). Също така е и редактор на в-к ,,Време“, който е неофициален орган на Демократическата партия. Самият Хербст, по препоръка на Екатерина Каравелова, е приет за неин член, но три години по-късно и двамата напускат партията, разочаровани от новата линия в нея, която започва да се различава от Петкокаравеловата.

Преди обаче това да се случи, от 1908 г. до 1911 г., при управлението на Демократическата партия начело с Александър Малинова, той става директор на Дирекцията на печата (днес БТА). Този пост той ще заеме и от 1913 до 1918 г., след като взема участие в Балканската и Междусъюзническата война. След края на Първата световна война Хербст пише: „Не само България загуби войната. Войната загуби и всеки от нас поотделно“. Тогава той става акционер и прокурист в дружествата „Модерен театър“, „Нафта“ и „Български лойд“ и спира да се занимава с публицистика. Към тази негова страст го връща съпругата му Виола, дъщеря на Петко Каравелов, за която той се жени през 1921 г. Той има и предходен брак, за германката Елвира, от която има три деца. Тя обаче се разболява и умира в психиатрична клиника.

Хербст през годините списва вестниците “Вестник”, “АБВ”, “Ек”, “Днес” и сп. “Вик за свободни хора”.

През 1923 г. излиза книгата му “Вчера, днес и утре”. В нея той излага възгледите си за истинската публицистика.

След Септемврийското въстание през същата година творчеството му се насочва към критика на правителството на Александър Цанков и репресиите, които то извършва.

През февруари 1925 г. става неволен свидетел на изхвърлянето на трупа на комуниста Вълчо Иванов, убит от група офицери, начело с кап. Кочо Стоянов. На другия ден описва видяното във вестниците. Няколко месеца по-късно е единственият издател, чийто вестник публикува информация за атентата в църквата “Света Неделя” в самия ден на трагедията. В късните часове след атентата Йосиф Хербст, намиращ се в полицията, дава на поета Трифон Кунев коженото си портмоне с молба да го връчи на Виола. То му е подарено в знак на любов от нея, след като той ѝ е поверил брошка, направена от куршумите, извадени от тялото му през войната. Да знае, че до последния си дъх е мислил за нея. Тя не успява да погребе тялото на любимия си, защото трупът така и не е намерен. Източници: http://policefiles.archives.bg/dosieta/2013-01-17-13-38-31/367-2013-01-17-13-35-44% https://archives.bnr.bg/josif-herbst/

• ЙОСИФ ХЕРБСТ. ПОЛИЦЕЙСКО ДОСИЕ
• Йосиф Хербст – говорещото око на българската журналистика