Един от милионите неизвестни герои в Първата световна война, служил всеотдайно на родината си, е моят прапрадядо Неджиб Хасанов Белберов (5 февруари 1890 - 6 януари 1946 г.). Прапрадядо Неджиб е син на Хасан Белбер, роден през 1857 г. в с. Ветово, Османската империя и на Халиме Мехмедова Белберова, родена през ок. 1863 г. в с. Ветово, Османската империя. Прапрадядо Неджиб не е единствената им рожба. Той е имал и по-голяма от него сестра, която се казвала Афизе Хасанова Белберова (1885-1893 г.), която, уви, е починала на 8 години през 1893 г. по неизвестна за нас причина. За прапрапрадядо Хасан Белберов се знае, че е бил бръснар. Той дори е един от първите известни във Ветово бръснари. За неговите родители регистрите не дават информация. Синът му Неджиб е роден на 5 февруари 1890 г. Не е известно дали е получил някакво начално образование. По-късно, неизвестно кога, се жени за прапрабаба Айше Джеферова (1894-1970 г.). Тя е била родена във Ветово на 28 март 1894 г. в кримо-татарско семейство. Баща и Джефер е имал кафене във Ветово. По-късно, местни разказват, че дал кафенето си за да го превърнат в училище. Майка и Фериде обаче е починала рано.

Ветово е изключително бедно село през този период. Дори са ми разказвали, че хората са нямали пари и като отидат на пострижка, нямали с какво да плащат. Често предлагали заплащане в натура или да работят на нивите или градината на бръснарите.

През 1914 г. започва Първата световна война. Година по-късно и България се включва в нея. Започва всеобща мобилизация. Мобилизиран и изпратен на фронта е и моят прапрадядо Неджиб Белберов. Тежка и трудна му е съдбата през идните 6-7 години. Той е бил част от 43-ти пехотен полк, 12-та рота. На 24 октомври 1916 г. обаче съдбата му изиграва тежка игра. Той е ранен от врага при позицията на с. Крапа, дн. Република Северна Македония. По-късно е пленен от сърбите. Не знаем къде прекарва пленничеството си, но знаем, че около 6-7 години е бил в плен. Той разказвал на сина си Ахмет Белберов (1927-1997 г.), че там е практикувал занаята си, а именно бръснарството, затова прекарал сравнително по-спокойно пленничество.

Във Ветово жена му, прапрабаба Айше Джеферова е чакала с нетърпение мъжът и да се завърне от фронта.Чакала, но без резултат. Седмици, месеци, години са минали, но вест от Неджиб нямало. Няма нужда да описвам селската сиромашия през този период, особено във военно положение. Беднотията обхванала всички слоеве на обществото. Тогава, тъй като не получили вест от сина си, Хасан Белберов се обърнал към своята булка: „Неджиб го няма. Няма и вест от него. Ако искаш повече не го чакай, върви си у бащиния дом.” Айше обаче отвърнала, че ще го чака до края на живота си. И така един ден се случило чудо, което прадядо Ахмет предал на дъщеря си, която е моята баба Гюлейман Ахмедова (р. 1947 г.): „Царяло пълно отчаяние, нямало нито знак за връщането на дядо ми. Обаче един ден дошло писмо, което гласяло: “Аз съм Неджиб, жив съм. Връщам се!”. И така след 6 или 7-годишно пленничество прапрадядо Неджиб се върнал жив и здрав във Ветово (според моите пресмятания през 1922 или 1923 г.). През ок. 1923/1924 г. на Неджиб и Айше Белберови им се ражда дъшеря, която носи името Айше Неджибова Белберова, починала сравнително млада в Турция. През 1927 г. пък им се ражда син на име Ахмет Неджибов Белберов (1927-1997 г.). Прапрадядо Неджиб, завърнал се във Ветово, отново се захванал със своя занаят, а именно бръснарството. Починал млад, на 56 години, на 6 януари 1946 г. във Ветово.

***

На снимката: Синът на Неджиб - Ахмед Белберов (1927-1997 г.) със съпругата Зехра Белберова (1926-1990 г.) и внуците си. Ветово, 1983.