Годината е 1978. Пристига във вкъщи един солиден господин, който за моя изненада се оказва първи братовчед на майка ми. Говори на малко остарял български със странен акцент. Майка ми го позна, въпреки че не бяха се виждали почти 40 г. "Да, това е твой чичо, по сестрина линия на дядо ти", ми казва. "Живее в Америка, където е много известен доктор." Оказа се, че д-р Боян е бил поканен от българска страна на конференция по анестезиология, като властите не са имали информация , че той е невъзвращенец от края на войната. Просто е сменил своето българско име от Боян Карастойчев на Чарлз Пол Боян. Същият е бил хирург в българския санитарен влак изпратен на Източния фронт. Достатъчно основание, за смяна на името. Говориха за това кой е жив, кой умрял, на кого какво му се е случило през всичките тези години. Изобщо семейни истории. На следващия ден, когато човекът си беше заминал майка ми я привикаха да дава обяснения. Кой е, какво са си говорили и т.н.

"Искаше да те вземе, да учиш медицина в Америка, понеже няма деца". Дали е имал неприятности с властите не зная, но никога повече не посети България и прекъсна всички връзки.

След години разбрах, когато вече имаше достъп до интернет, че е бил и първият шеф на катедрата по анестезиология към Университета на Вирджиния, САЩ, със собствени патенти в тази област.

Освен сериозната му научна кариера, той е един от скиорите в първото участие на България в зимните олимпийски игри през 1936 година.

• Dr. Paul Boyan
• First chief of VCU anesthesiology, Dr. Charles Paul Boyan, dies