Първата автобусна служба, която обслужвала крайните квартали на града, е пусната през 1935 г. За разлика от трамвайния, новият транспорт започва да функционира сравнително късно. В последствие са открити шест линии, с обща дължина от 23 км. Те са обслужвани от 10 автобуса марка „Прага”. В следващите пет години - до 1940 г., за нуждите на мрежата са закупени още 10 автобуса, марка „МАН” и шест „Мерцедес”. По време на Втората световна война след бомбардировките, от автобусния парк на София са оцелели само осем. По времето на социализма за нуждите на града се внасят автобуси от Съветския съюз, Чехия и Унгария. Все още помним съчленените коли „Икарус”, които бълваха обилно дим. През 1964 г. започва и родно производство на български автобуси с марка „Чавдар”. Още през 50-те – 60-те год. на ХХ в. са разработвани планове за постепенно отпадане на градските автобусни линии и замяната им с трамвайни. Демократичните промени в края на ХХ в. заварват автобусния парк на столицата силно амортизиран. Това се отразява не само на качеството на услугата за гражданите, но и влияе негативно върху екологичната обстановка в София. Затова Общината разработва програма за подмяната на автобусите.