Една малко известна история, за която научих, разработвайки университетско проучване за историята на българското образование в родния Плевен.

Всеизвестно е, че първото българско девическо училище води началото си от Плевен, благодарение на личността и делото на Анастасия Димитрова, но малко хора знаят как тази история е свързана с църквата, покрай която хиляди плевенчани се разхождат развсеки ден. Анастасия Димтрова е дъщеря на прислужницата и готвачка баба Цвета, която работи в дома на владиковата майка и учителка Евгения. Така малкото момиче се научава на четмо и писмо, а по-късно бива изпратено на четиригодишно обучение в Калоферския девически манастир.

Когато Анастасия се завръща в родния Плевен, нейната покровителка и обучителка Евгения вече е починала. Синът на Евгения - епископ Агапий, обаче изпълнява мечтата на своята майка - да създаде училище, в което да се обучават деца. Така през октомври 1840 г. той дава разрешението си на Анастасия Димитрова да отвори вратите на първото девическо училище в България. Първоначално то се помещава именно в килиите на църквата "Св. Николай", макар и да има малко ученички. През 1841 г. скромната библиотека на девическата институция се състои от 7 книги, в които училището е наречено основно „гръцко-българско“, което показва, че епископ Агапий е позволил да се преподава на желаещите и гръцки език. Не е ясно какво заплащане е получавала учителката за своя труд, но през 1843 г. училището по молба на епископа получава дарение от съгражданина чорбаджи Недьо в размер на 500 гроша с лихва от 75 гроша, които биват използвани за отопление и други разноски на училището. По-късно, през 1841 г., посредством дарения от по-заможни граждани е построена и нова сграда, в която да се провежда образователният процес.

Снимка: Държавна агенция "Архиви" Плевен