"Баща ми отделяше страшно много време да разговаря с всеки, за да се отпусне пред обектива. Той казваше, че за да отиде човек в студиото, трябва да е в добро разположение на духа, да бъде със самочувствие, да си е надвил на масрафа. Защото никой не иска да изглежда зле и жалък на снимката. Всеки иска да бъде запечатан красив за поколенията.”

Петър Г. Папакчове е роден на 8 януари 1913 г. В гр. Битоля в дн. Северна Македония. 1927 г. Семейството му се мести в София. Започва да работи самостоятелно в ателие на ул. “Леге”, което си купува. Преди това чиракува при модния фотограф Дражко Дацов, чието фоте се казва “Дацов” и е било в сградата на кинофакултета на дн. НАТФИЗ на ул. “Раковска” 122.

Ателието на фотографа е разрушено заради бомбардировките по време на ВСВ над София. Губят се множество негативи и снимки.

След това Папакочев е мобилизиран в щаба на Първа българска армия. Преди да премести ателието си на ул. “Бачо Киро” 2, където се намирате в момента, той има друго ателие на ул. “Княз Борис” 162, което отваря след демобилизацията си. Първата му самостоятелна изложба е открита през 1934 г. И то от небезизвестният проф. Александър Балабанов. Втората му самостоятелна изложба пък е открита през 1939 г. в салона на зала “България” от друг виден българин - дипломат и публицист, Симен Радев. Журналистът Георги Папакочев казва: “На Тодор Живков така и не му хрумна да дойде да се снима във фото „Папакочев“. Но затова пък оттук е минал целият цвят на българската култура – интелектуалци, певци, инструменталисти, артисти, хора на изкуството…

• Историята на фото „Папакочев”