“Най-старата и най-голямата джамия в София т. нар. Бююк ( Голямата) джамия (Археологическия музей ), е построена едва в 1474 . г или почти едно столетие след настаняването на турците. Малката Челеби (Господарската) джамия до конака на бейлербея е построена 29 г. след първата ( в 1503 г.) т.е. цели 121 год. след завоюването на София. По това време вероятно е бил изграден и първият голям бейлербейски конак”. Бележка. Евлия Челеби казва” “В София няма по-стар храм от нея (Буюк джамия или Коджа Махмуд паша). Има две главни врати и една от дясната страна до самото минаре. Тази джамия изцяло е покрита с олово”. (Монеджикова, стр .181). Стр.127. (Същата статия) “...софийските турци са имали обширни дворове около къщите...Но големи дворове са имали и богатите българи. Например дворът на хаджи Мано (Стоянов), намиращ се на ул. “Стефан Караджа”, се е простирал от ул. “Г. С. Раковски” почти до ул. “Левски” ( дн. “Дякон Игнатий”). Стр. 129. (Същата статия) “В началото на Възраждането както и в края на ХІХ в . София, гледана отдалеч, е правила същото хубаво впечатление на приближаващите се пътници, както и през първите векове на османското владичество - град без крепостни стени и кули, разпрострял се нашироко, с много зеленина между която се подават покривите на къщите. “През Възраждането сред зеленината на града ярко се отделят полегатите покриви на къщите, покрити с керемиди”. “Но появили се нови акценти...и извисеното тяло на часовниковата кула, построена върху най-високата част на града - един от архитектурните символи на Възраждането. Такъв акцент е и новата черква “Св Неделя”.

• Кожухаров, Г. Архитектура и строитеЛство през Възраждането