"Преди 63 години (в началото на ХХ в.) те (сладкарниците) бяха само три: “Охрид”, “Роза” и “Панах”. (Авторът явно говори само за луксозните в центъра, в центъра). И трите бяха разположени на северната страна на бул. “Дондуков” от площад “Ленин” (“Св. Неделя”) до ул. “Сердика” т.е. бяха почти една до друга. В тях се поднасяше кафе, чай, мляко и пасти. Поискате ли пасти вам веднага ще поднесат вода и чиния с 10 разнообразни сладкиша. Всякога десет! По остатъка от тъй установения брой прислугата изчисляваше стойността на вашата консумация. (Така беше до 9.Х във всички сладкарници!) Чаят, пастите и кафето се заплащаха по 10 ст. (колкото стойността!) в сладкарниците “Охрид” и “Роза” и по 15 ст. в “Панах”. По-късно срещу тях се откри клон на сладкарница “Извор”, в която пастите се продаваха по 5 стотинки...Сладкарница “Панах” се посещаваше от буржоазията и висшата бюрокрация. “Роза”, преимуществено от младежка и дамска клиентела, а “Охрид”, от левичари и македонстуващи. Столичният център, където се намираха петте прочути кафенета “България”, “Панах”, “Македония”, “Цар Освободител” и “Арменското”, е вече неузнаваемо променен. Следите само на “България” и “Цар Освободител” са запазени. (Вече и те не, от сградата на “България” е останала, и то преустроена, само част от партерния етаж, сега репетиционна зала на хор “Кавал”, а на мястото на “Цар Освободител” е градинката до Руската черква). В някогашните кафенета хората се срещаха, разговаряха, спореха, т.е. както се казваше, политиканствуваха. Не всички хора, а само мъжете, тъй като в онова време жената нямаше достъп в кафенето. (Сравни случката със Султана Р. Петрова в Градската градина ). Изключение правеше само “Цар Освободител”, което беше по-ново кафене и то със сладкарница."

• Спомени от стара София