Петко Димитров Петков е участник в три войни за обединението на българските земи. Носител е на 5 ордена “За храброст” и има основна заслуга за спасяването на знамето на I Пехотен Софийски полк от плен по време на Първата световна война. След войната се налага като един от ръководителите на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и близък съветник на Александър Стамболийски. Петко е син на един от строителите на младата българска държава - министър-председателя Димитър Петков и на сестрата на видния дипломат и борец за освобождението на Македония Димитър Ризов - Екатерина Ризова. Роден е в София през 1891 г., където завършва гимназиалното си образование. Известно време следва във Военното училище, но решава да го напусне и продължава висшето си образование в Париж. Завършва правни науки във френската столица и защитава докторат по политически науки и дипломация.

В Париж успява да си създаде солидни контакти, които му помагат да защитава българската кауза след тежките последици за България от загубата в Голямата война. След 1918 г. се установява в София, където работи като адвокат и взима участие в списването на вестник “Напредък”. Две години по-късно е назначен за секретар в българската делегация в Париж, където полага съществени усилия да смекчи негативното отношение към България след войната. Участва в конференцията в Генуа, където заедно с министър-председателя Стамболийски прави всичко възможно, за да защити българските национални интереси.

Към края на 1922 г. се завръща в София и оглавява политическия отдел на Министерството на външните работи, където го заварва и Деветоюнския преврат. Петко Д. Петков е арестуван от новата власт и затворен в килия, в която прекарва 20 дни.

След освобождаването си се отдава на политическа и организационна дейност, като възстановява разклатените структури на БЗНС в страната. Избран е за народен представител XXI Обикновено народно събрание, в което се превръща в един от най-ярките представители на опозицията.

Активната политическа дейност на Петко Д. Петков води и до неговото убийство - на 14 юни 1924 г. Той е застрелян на ул. “Московска” в София от македонския българин Стефан Каркалашев. Каркалашев е терорист на Вътрешната македонска революционна организация, а убийството е извършено след присъда на Военния съюз, ръководен от ген. Иван Вълков. Така Петко Д. Петков последва съдбата на своя баща - министър-председателя Димитър Петков, убит през 1907 г. също в центъра на София. Тяхната участ години по-късно споделя и неговият брат Никола Петков, убит от комунистическия режим в страната след Втората световна война. ​